Привет от мен аз съм поредния Болярин който впредвид обстоятелствата е напуснал родния си град.С това есе което не съм написал аз а друг фен на лилавия отбор искам да ви покажа обичта на Търновци към отбора си !



Всички фенове по света си приличат. Те са обединени както от любовта към футбола, така и от мисълта, че ВСЕКИ един от тях е най-големият. Не правя изключение и аз. Живея в България, моят отбор се казва Етър, а най-силното доказателство, че съм най-големият фен, е, че искам да разкажа на света не за себе си, а за любимия си отбор.
Ходех на неговите мачове заедно с още 20 000 души през 1991, когато стана шампион. Етър е отборът, дал на футбола Красимир Балъков, Бончо Генчев, Трифон Иванов.
Бях сред тези 1000 фена, които не изоставиха тима си през 1997, когато изпадна в “Б” група. Гордея съм, че съм там и днес, сред стотината зрители на Етър в трета дивизия. Аз ще бъда винаги до него, защото за мен е важно моят тим да оцелее. Защото всеки футболист е започнал кариерата си в малък отбор като Етър, който е част от световната футболна общност.
Много по-приятно е да си фен на богат клуб като Реал (Мадрид), събрал световните звезди. Трудно е да живееш с проблемите на малък отбор като Етър. Но това ме кара да се чувствам горд. А дали един клуб се казва Арсенал, Тотнъм или Етър, не е толкова важно – той е голям заради своите фенове. Те са тези, които го правят велик.
Ето защо започнах с думите, че ВСЕКИ фен е най-големият в света. Аз просто съм един от тях.